Специализираният наказателен съд (СНС) оправда всички по делото за продажбата на миноритарния дял на ЕВН. Съдия Вилислава Ангелова прочете присъдата малко след 15:30 ч.
По него подсъдими бяха двама бивши министри от първия кабинет на Бойко Борисов – Симеон Дянков и Трайчо Трайков, съиздателят на „Дневник“ и „Капитал“ Иво Прокопиев и още трима души -експертите на инвестиционния посредник „Булброкърс“ Радослав Рачев, Петър Василев и Любомир Евстатиев. Дянков ще чуе решението на съда през видео връзка, защото се намира в САЩ.
За Дянков, Прокопиев и Трайков прокуратурата поиска присъди от 3 до 10 години и от 1 до 3 години за Рачев, Петър Василев и Любомир Евстатиев. Прокурорът Емил Петров (брат на бившия шеф на Столичното следствие Петьо Петров, известен с прякора си Пепи Еврото) поиска и задържане под стража на всички, ако бъдат осъдени.
Заседанието, което се провежда при засилен медиен интерес и е следено от международни организации започна с даване на възможност за последна дума на подсъдимите. „Дневник“ ги публикува
Иво Прокопиев: Прокуратурата не е политическа партия и не може да определя развитието на хората
Уважаема г-жо съдия,
Уважаеми съдебни заседатели,
В заключителните пледоарии на прокуратурата и репликите по повод плeдоaриите на защитата многократно се прокрадваха неверни и дори опасни твърдения, които пряко противоречат на Конституцията на Р България, на правото на ЕС и ценностния избор, който страната еднозначно е избрала чрез членството си в НАТО и Европейския съюз.
На тези твърдения искам да реагирам в правото си на последна дума.
Първо.
Многократно от прокуратурата беше подчертавано, тя не харесва, не одобрява приватизацията в енергетиката, защото чрез продажбата на миноритарните дялове в ЕРД се накърняват стратегическите интереси на държавата и се застрашава националната сигурност;
Това изказване би било валидно, но в едни отминали времена, когато бащата на световния комунизъм казваше, че „комунизмът е съветска власт плюс електрификация на цялата страна“. Ленин безспорно е бил прав тогава, централизираната електрификация е власт и контрол.
Преди 30 години обаче, българското общество избра друг път. Съвременната енергетика е децентрализирана, близо до потребителите и се управлява от изкуствен интелект. Днес, да произвеждаме електричество за собствено ползване е по-лесно отколкото да отглеждаме пъпеши на собствения си бостан. Националната и енергийна сигурност на България се гарантира от членството в НАТО и ЕС, от членството в единния енергиен пазар на ЕС, от документите в Третия енергиен либерализационен пакет, от пакета „Чиста енергия за всички европейци“, от мащабната „Зелена сделка“ и от българските закони.
Много отдавна, интересите на българските потребители на ток не се гарантират чрез собствеността на държавата в енергетиката, а чрез законодателната политика на Народното събрание, политиката на Министерство на енергетиката и най-вече на независимия регулатор – Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР).
Дейностите достъп, пренос и доставка от последна инстанция в мрежите на ЕРД за ниско и средно напрежение са напълно регулирани, и не зависят от това чия е собствеността на дружеството, което предоставя услугата.
Второ.
Многократно беше критикувана борсата като под за търговия на финансови инструменти с абсурдните аргумента, че ключови хора за капиталовия пазар са от Разград или че други ползват Вайбър. В конструкцията на част от обвинението, прокуратурата не признава пазара, търсенето и предлагането, като механизъм за определяне на стойността.
Като част от антикризисната програма през 2010 година са се реализирали две по-значими продажби – на миноритарните дялове на ЕРД-тата и на „Булгартабак“. Да видим обществените последици от едното и от другото.
От продажбата на миноритарните дялове, държавата е получила значителни финансови средства в много труден момент и е намалила бюджетния си дефицит, тогава когато е било най-важно. Постъпилите приходи са били трикратно повече от планираните. Предприятията са си живи и здрави и до днес са едни от най-големите работодатели в страната.
Какво обаче се случи с „Булгартабак“, продаден с конкурс и преговори, начин който прокуратурата смята за по-добър. „Булгартабак“ беше продаден на „стратегически инвеститор“, който по-късно се оказа политически инвеститор, а още по късно, след седем години, фалира. Над 2000 души останаха без работа в Благоевград и София. Един от редките случаи на фалирал тютюнев монопол известен в историята.
Ако борсовата приватизация е лоша, тогава за не-борсовата защо не се говори и не се водят разследвания?
Трето.
Стана ясно, че прокуратурата не одобрява приватизацията изобщо и в много голяма степен това е дело срещу приватизацията. Затова нека да видим какво стана с предприятията, които не влязоха в списъка за продажба през 2010 и в които държавата запази изцяло „стратегическия“ си интерес и 100% акционерен контрол.
Предприятията, за чиито пакети КРИБ тогава настояваше да бъдат качени на борсата и да се приватизират миноритарни пакети, като държавата запази контрол. Става дума за БЕХ, НЕК, „Топлофикация“ София и ТЕЦ „Марица Изток“ 2. Според мен е важно съдът да чуе какво е финансовото състояние, в тези фирми, в които държавата запази 100% дял (данните са от финансовите отчети на предприятията към края на миналата 2019 година):
HEK – натрупана загуба към момента 1.29 млрд., задължения 3.92 млрд;
БЕХ – загуба 24.5 млн, 2.5 млрд задължения;
Топлофикация София – натрупана загуба 679 млн. лв., дългове – 883 млн. лв;
ТЕЦ Марица Изток 2 – натрупана загуба 822 млн лева, а дълговете – 1.57 млрд.
Общо, под държавното управление, тези стратегическите фирми в енергетиката са натрупали над 1.5 млрд загуби и над 9 млрд задължения за последните 10 години. За тези десетки милиарди обаче няма разследвания. И без да се прилагат някакви сложни методи за оценка, с просто око се вижда, че тези дружества са тежко декапитализирани.
Отново никой в обществото не задава въпроси как така, над 10 млрд. загуби и задължения?
Четвърто.
Тук е мястото да кажа, за цялото българско общество стана ясно, че това не е само процес за продажба на акции или за даване на експертни мнения.
Т.нар. „Дело ЕВН“ е част от продължаващ с години систематичен натиск върху редакционна позиция на „Капитал“ и „Дневник“ и върху мен като издател, за да бъдат подчинени едни от малкото останали независими медии в България.
Затова искам накрая да благодаря на близките си, на партньорите си, на моите колеги от световната медийна общност, за подкрепата.
И най-вече да поздравя журналистите от „Капитал“ и „Дневник“, че запазиха достойнство и въпреки тормоза и заплахите, не се поддадоха на натиска и продължиха да информират обществото.
В заключение,
Уважаема г-жо съдия,
Уважаеми съдебни заседатели,
Обърнах внимание на тези няколко момента, защото прокуратурата няма право да поставя под въпрос и да криминализира избора за посока на стратегическо развитие на българските граждани. Те решават това на избори. Прокуратурата не е политическа партия и трябва да познава и следи за спазването на европейските и българските директиви и закони, а не да ги оспорва или пренебрегва.
Давам си сметка, че последните ми думи нямат много общо с темата за приватизацията на акциите на ЕВН на борсата, както впрочем повдигнатото ми обвинение няма нищо общо със сделката. То е за това, че съм изразил мнение на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Апелирам да оправдаете мен, защото обвинението към мен е нелепо и защото свободното изразяване на мнение е основно човешко право.
В процеса стана категорично ясно, че в сделката няма нарушения, няма увреден интерес, няма манипулации. Имаше много инсинуации и подмятания от страна на прокуратурата, но фактите и особено документите показват друго. Пазарната икономика се крепи на правила и закони, и в този случай те са спазени напълно.
Затова ви моля също да оправдаете и другите подсъдими, защото са почтени хора, които са изпълнили професионалните си задължения по блестящ начин.
Това беше добро решение на правителството. Същото решение по абсолютно идентичен начин на два пъти е изпълнил в рамките на следващата календарна година моят наследник на министерския пост при приватизацията на миноритарните пакети на ЧЕЗ и „Енергопро“ през Българската фондова борса.
В тази процедура министърът – принципал на държавното участие, няма роля или каквото и да е влияние по отношение на цена, избор на посредници или одобряване на документи. И въпреки, че не съм имал никакво отношение към цената, и петгодишният ми син знае, че за да кажем дали нещо е голямо или малко, трябва да го сравним с друго нещо, подобно на него.В случая сравнимите величини са цените, постигнати чрез борсовата приватизация на ЧЕЗ и „Енергопро“ през 2012 г – и в двата случая по-ниски от тези за ЕВН, измерени през брой присъединени към мрежата клиенти и цена, платена за тях. Недвусмислени в полза на защитата бяха и заключенията на назначената от съда финансова експертиза.
Като министър и политик винаги съм действал според това, което съм преценявал за най-добро за България
и съм си носил последиците. Не мога обаче да приема, че последиците се изразяват в държавна съдебна разправа. Не само в личен план, а и като покажете на цялата страна и Европа, че в България все още има справедливост и законност, които позволяват на почтените съдии и заседатели да не осъждат невинни хора по причини извън кориците на делото. Иначе утре това може да се случи на всеки. Благодаря.
Симеон Дянков: Винаги съм работил в интерес на България
Петър Василев: Моля, да бъда оправданУважаема г-жо съдия, уважаеми съдебни заседатели. Моля да бъда оправдан, че не съм извършил никакви престъпления.
 оправда всички по делото за продажбата на миноритарния дял на ЕВН. Съдия Вилислава Ангелова прочете присъдата малко след 15:30 ч.){kind=link}