Претопява ли „Фейсбук“ медиите или само ги разкалва?

Разкалва ли Фейсбук медиите – въпрос, който през последните години не е спирал да бъде актуален. Факт е, че платформата е „по-свободна“ от редица медии. Цензура има само при тежки провинения или откровено неодходящо съдържание. Аудиторията е многомилионна. Не на последно място е и безплатна. Но достатъчно ли е това, за да замести медии и професионалните журналисти?

Повечето хора знаят историята на платформата – започнала предимно като среда за общуване, постепенно превърнала се в мощен инструмент – както политически, така и икономически. Неслучайно периодично попада и във фокуса на разследвания – сред част от тях са злоупотреба с лични данни, дезинформация, дори и повлияване на изборни резултати.

Рекламните бюджети, влагани в платформата, също са пословични. Повечето бизнеси, които искат да оцелеят в жестоката съвременна конкуренция, се позиционират именно там. А сложните алгоритми се променят постоянно.

„Фейсбук” преминава и отвъд това. Много анализатори се обединяват около тезата, че именно платформата е имала съществена роля при избухването на Арабската пролет, например. Ролята ѝ в по-малки и локални размирици също не е за подценяване.

Ролята на социалната мрежа в горните аспекти е очевидна. Но има една сфера, където нещата не са толкова категорични – а именно – медиите.

Във „Фейсбук” всеки е коментатор

Социалните мрежи много разкалват терена. Вниманието е насочено натам. Там всеки е коментатор, всеки е остроумен. Наистина там има много духовити хора. Но като четеш тези неща, не знаеш този, който го е писал, той ли е. Или някой му е помагал. Също така – хрумнало ли е в неговата глава, защото там няма авторско право. Мнението е на главния редактор на в-к „Стършел“ Михаил Вешим, което сподели в интервю за ДЕБАТИ.БГ, в годината, в която емблематичния вестник отбелязва 75 години.

Нещата отиват натам. Но това все пак е самодейност. Няма кой да го филтрира, но това ще направи конкуренцията. В един момент хората ще си кажат – едно е мнението на един човек, който има авторитет и го е доказал през годините с това, което е писал, с името си, с книгите си. А те прости „този каза, онзи рече”. Според мен тази мода ще мине, въпреки че ни държи дълго време. Аз самият нямам „Фейсбук” и не ми е интересно кой какво е написал”, каза Михаил Вешим

Нова арена на политически сблъсък?

Дали потребителите на медийно съдържания ще направят успешно филтъра не е ясно. Но друго е сигурно – „Фейсбук” се превръща в най-модерната арена за политически сблъсък. Тенденцията започна преди години с по-млади и прогресивни политици.

Силен пример е настоящият общински съветник Борис Бонев. Още преди да започне с официалната си предизборна кампания, той заявяваше позициите си акциите предимно чрез излъчване на живо през „Фейсбук”. Дори след като навлезе в политиката, тази практика не спря – почти ежедневно може да проследим дейността му от проблемни точки в столицата.

Живо включване във „Фейсбук” даде тласък и на протестите и обществените нагласи през изминалото лято. Акцията на Христо Иванов в „Росенец” стана достояние на хиляди в реално време, без да е присъствал нито един журналист.

„Модата” беше подета от мнозина. Емблематична е „джипката” на бившия премиер Борисов, който прекосяваше страната надлъж и нашир като всяка негова крачка беше напоително отразявана. Опцията „на живо” във „Фейсбук” беше единственият инструмент за безпроблемно влизане във всяка новинарска емисия. Тенденцията продължи и след изборите. Но вече включванията бяха от по-домашна и делова обстановка. На тези включвания удобно са пропуснати журналистите и тяхната роля. Пресконференциите станаха по-скоро демоде. Няма въпроси, няма несъгласие. Стигна се дори до абсурда, някои телевиии да се прекъсват предавания си, за да се излъчат на „на живо“ включването.

Именно липсата на коректив принуди и други политически лидери да „влязат” на терена. Чрез ежедневни статуси те контраатакуваха или опровергаваха нападки към тях. Към това се включиха дори по-консервативните като БСП и лидерът й Корнелия Нинова и ДПС, макар и много по-рядко. От друга страна партии като „Има такъв”, които упорито не участват в други медии, освен собствената си, превърнаха „Фейсбук” в своя най-силен коз, който хем запазва булото на мистериозност, хем разкрива достатъчно.

Ролята на журналистите

Социалната мрежа превзе и институциите, които по правило са доминирани от репортери, специализирали в определен ресор. Скорошен пример е Комисията за ревизия на предишното управление с председател Мая Манолова,която „разбуни” духовете. Заседанията й бяха излъчвани на живо и всеки, ангажиран с политическите интриги, можеше да стане свидетел на това дори от хола си. След което евентуално да отвори и резюмираното от журналистите, които са инвестирали часове. Но това е дин от много идентично случаи.

Сякаш неусетно „Фейсбук” стана неразделна част от информационния поток. Плюсовете й са, че всеки може да сигнализира за нередност в реално време. Това без съмнение улеснява журналистите, пести време и средства. Но дотук със „състезанието“. Традиционните медии няма как да бъдат претопени от него. За да бъде ценна една информация, тя трябва да бъде подложена на критичност, обяснена, разяснена, обогатена и поднесена по достъпен начин с контекст. И не на последно място – представена без тенденциозност и чрез всички гледни точки. Критерии, които няма как да бъде изпълнен от интернет-платформа.