Мая Манолова е родена на 4 май 1965 г. в гр. Кюстендил. Завършва магистратура по Икономика в Москва, а след това и магистратура в УНСС по право. Професионалната си кариера започва като адвокат в Адвокатска колегия в Кюстендил. 2003 – 2005 г. е секретар на Адвокатския съвет в града. В 40-то и 41-то Народно събрание, Манолова беше депутат от листата на БСП. На 30 юли 2015 г. Мая Манолова е избрана за национален омбудсман на България със 129 гласа в 43 Народно събрание. На последните местни избори беше независим кандидат за кмет на София, като стигна до балотаж с настоящия градоначалник Йорданка Фандъкова. Депутат и председател на парламентарната група на коалиция „Изправи се! Мутри вън!“ в 45-ото Народно събрание. Депутат и председател на парламентарната група на коалиция „Изправи се БГ! Ние идваме!“ в 46-ото Народно събрание.
Г-жо Манолова, внесохте становището си срещу части от законопроекта за колекторските фирми. Кое в него Ви притеснява?
Нашето становище не е срещу предложения законопроект, защото ние сме „за“ въвеждане на регулация на колекторските фирми и за защита на потребителите. Ние от „Изправи се.БГ “ сме автори на законопроекта, който да прекрати тормоза, осъществяван от колекторските фирми върху граждани. Внасяли сме такъв закон в три народни събрания – в 44-то, 45-то, 46-то. Проектът на Министерството на икономиката е заимствал част от нашите текстове, което ние приветстваме. Ние публично подарихме този законопроект на министъра на икономиката Корнелия Нинова. Авторите на проектозакона са действали избирателно и некоректно спрямо потребителите, като са изключили банките и фирмите за бързи кредити. Това е най-големият проблем на законопроекта. Той няма да действа в случаите, в които колектор събира дългове към банки и фирми за бързи кредити. Получава се странната ситуация, в която колектор, който събира дългове на мобилен оператор, ще се въобразява с правилата и няма да тормози гражданите на работното им място и в дома им и ще ги информира за размера на задълженията без да начислява допълнителни такси около дълга. Ако обаче събира дълг към банка или фирма за кредити не се съобразява с никакви правила и ще продължи да се държи по същия начин.
Според Вас умишлен ли е този пропуск?
Отговорът на този въпрос трябва да даде Министерството на икономиката. Обяснението, което е дадено в закона и мотивите към него, е че фирмите за бързи кредити и банките се изключват заради европейска директива, която бе приета в края на миналата година и е за регулиране на дейността на фирмите, които обслужват кредити или са купувачи на кредити от банки и финансови институции. Това обяснение е абсурдно и смешно. Несъстоятелно е, защото самата европейска директива акцентира върху необходимостта от създаването на регламенти, които да поставят дейността на дружествата, които събират кредити към банки и небанкови финансови институции в определени норми и регламент. Целта на директивата е точно обратната. Тя дава минималната правна рамка за регламентиране на дейността на купувачите на дългове. Обяснението, че тази директива ще бъде транспонирана на по-късен етап, е несъстоятелно. Защото основните проблеми на гражданите са в случаите, в които колекторски фирми събират задължения към банки и фирми за бързи кредити. Те са и над 70% от общия обем на вземания, които се събират от колектори. Това са и най-тежките случи, в които хората губят жилищата си и когато дълг от 1000 лв. става на 10 000 лв. Там са най-големите злоупотреби. Некоректно е този проблем да бъде отложен за по-късен етап. В този си вид законопроектът за колекторските фирми няма смисъл, защото огромна част от случаите няма да подлежат на законов регламент. Няма да влизат в обхвата на закона.
Какво бихте посъветвала хората, които са жертви на порочната система на колекторските фирми? Къде и как да потърсят правата си? Има ли начин да се защитят?
Затова казвам, че този закон е абсолютно необходим. Той трябва да включва всички случаи на събиране на вземания от колекторски фирми. В момента няма правила. По време на брифинга ни представихме няколко случая, в които гражданите изобщо не са били уведомени, че банката е продала техния дълг на колектор. Те са платили дълга си към банката, а колекторът обаче продължава да събира същия дълг. По този начин се продават жилища, съсипват се човешки съдби. В момента банките и бързите кредити си правят каквото искат.
Хората са в икономическа и социална криза, но дълговата криза ги е налегнала далеч преди пандемията от ковид и няма излизане от дълговото робство. Необходими са правила. Част от другите ни предложения също не са намерили място в закона. Ние предлагахме да се забрани на дружествата, които предоставят обществени услуги – топлофикация, ВиК, ерепета и телекоми да ползват колектори. Това е, защото те са в естествено монополно състояние. Т.е. гражданинът няма избор дали да ползва топлофикация или не и да се ползва колектор към някое от тези дружества е повече от некоректно. Друго, за което настояваме, а го няма в предложения законопроект, е да се забрани дългът да се препродава на трети, четвърти, пети и шести колектор. Колекторски услуги трябва да се ползват само когато длъжникът/потребителят се е съгласил в потребителския договор.
Как оценявате социалните политики на 47-то НС, заложени в Бюджет 2022? Достатъчни ли са те и в правилна посока ли са?
За съжаление определението „социален бюджет“ е просто една пропагандна теза. На практика социалните разходи, които са в размер на 20 млрд., с които партията на Нинова се гордее, са същия процент 14,1% БВП, какъвто са и 18-те млрд. на бюджета на Борисов от миналата година. При това неравенствата се задълбочават, защото отново най-големите донори в държавната хазна ще бъдат хората с най-ниски доходи. Те ще бъдат работещите бедни, които на всеки 100 лв. доход от труд ще плащат по 53 лв. данъци и осигуровки. Колкото по-висок ти е доходът, толкова по-малък е процентът, който плащаш. Какво да кажем за разликите между кварталното магазинче и големите корпорации? Първия го спукват от проверки, докато големите корпорации плащат 10% много често в чужбина, а понякога дори не ги плащат. Ударът е върху уязвимите пред бюджета. Това са работещите бедни, дребните земеделски производители, чийто минимален осигурителен доход се увеличава от 450лв. на 710 лв. Това са пенсионерите, които ще получат актуализация в размер на 6,1%, а инфлацията вече е двуцифрена. Това са и хората с увреждания, които ще получат по-малко, от колкото получаваха през декември миналата година. Това е бюджет, който задълбочава неравенствата, а не такъв, който да подкрепя най-уязвимите. Липсват каквито и да е мерки срещу поскъпването на живота. Съседна Турция намали ДДС върху основни хранителни продукти на 1%. За битовите сметки също не се предприемат никакви действия в подкрепа на домакинствата.
Защо не се работи за младите? Защо няма политики, свързани с тях?
Това е изключително важно. По време на предизборната кампания водещо обещание беше, че ще има политики за младите и такива за разрешаване на демографския проблем. Тази тема трябва да бъде приоритет на всяко едно правителство. Безплатните детски градини и ясли са добра стъпка, но крайно недостатъчна. Трябва да има стимули за работещите млади, които отглеждат деца, включително с безлихвено кредитиране и семейно подоходно облагане, което ефективно да намалява данъците им. Нужна е и сериозна пряка подкрепа, като например по 10 000 лв. при раждане на второ и трето дете.
Бяхте сред най-активно протестиращите за промяна в България. Получихме ли правителство на промяната?
Това могат да решат хората. Надявам се това правителство да бъде успешно заради десетките хиляди млади и активни хора, които бяха по площадите на България. Очакванията за промяна са огромни и се надявам правителството да оправдае огромния кредит на доверие, с който разполага.
Ще се случи ли правосъдната реформа или тя е тази, която ще събори правителството?
Много се бавят. На практика има готови законопроекти за закриване на спецсъдилищата, които отдавна трябваше да бъдат в парламента. Спецправосъдието трябваше вече да е в миналото. Ясно е, че няма как да бъде махнат Гешев, ако няма смяна във Висшия съдебен съвет. Такъв законопроект все още не е внесен в парламента. Разчита се на конституционна реформа. Според мен това ще бъде много трудна борба, тъй като да разчиташ на гласовете на ГЕРБ и ДПС за правосъдна реформа е несигурно събитие.
Спрягаха името Ви за председател на Антикорупционната комисия. Получавала ли сте такова предложение и бихте ли се съгласила с него?
Не се домогвам до никоя държавна служба. Човек може да защитава каузите си и без да е на държавна позиция. Аз съм го доказвала и в момента, в който си подадох оставката, излизайки на кметските избори в София. Това е нещо, което Герджиков и Митева не направиха. Не искам никаква държавна позиция. С колегите ми от „Изправи се. БГ“ работим в подкрепа на гражданите. Написали сме десетки жалби на пенсионери срещу ограбването им през така нареченото „преизчисляване на пенсиите“. Подкрепяме хора, които са потърпевши от банки, ЧСИ-та и колекторски фирми. Паралелно всеки от нас се занимава и с професионалната си дейност. Имам щастието и работата ми като адвокат да е свързана със защита на права и интереси на граждани. Нямам нужда от държавна работа.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
