мисирки
Според независими доклади за ЕК независимистта на българските медии е в голяма опасност

Епидемията от коронавирус драстично повлия на всички аспекти на обществения живот и извади наяве истинските приоритети както на управляващите, така и на голяма част от обикновените граждани, като изводите не са много окуражаващи. Решенията на кого да се помогне в затрудненото положение и на кого не, показват кой или кои хора и съсловия се смятат за по-важни от други и, за съжаление, в България не се получи онази управленска и обществена реакция, която интегрира принципа на солидарността, характерна за зрелите демократични общества, и на която се надявахме.

Кой има право на подкрепа

Извън основния проблем, че прякото финансово подпомагане на нуждаещите се е, по преобладаващо мнение, доста недостатъчно, на преден план излиза и темата за критерия за подпомагане на различни бизнеси или съсловия. Вече станахме свидетели на свалянето на ДДС за туризма, а днес стана ясно, че е прието и подпомагане за земеделски производители и малки предприятия с европейски пари.

Не че това е лошо, даже напротив, нужно е, но откакто започна кризата, чуваме всякакви гласове за помощ и всякакви обещания, приемат се различни мерки, но нищо не се чува за подпомагане на медийния бранш, който е един от най-потърпевшите от пандемията. Това си има своите причини, основната от които е, че рекламните бюджети изгърмяват първи в условията на криза, а това удря медиите жестоко.

Независимите медии страдат най-много

Още по-сериозен е проблемът, че най-тежко страдат малкото останали независими медии, които много разчитат на приходите от реклама – в извънредна ситуация те бързо падат в поза „партер“ и стават особено уязвими. А такива ситуации пред медиите няма много перспективи – или трябва да загубят независимостта си, или да затворят.

Подпомагане обаче няма, а безразличието на обществото е нож с две остриета, защото ако медиите бъдат напълно обезличени и подчинени, на всички трябва да е ясно какъв ще е резултатът – информационно затъмнение по избор на силните на деня, което „Фейсбук“ не може да компенсира по редица обективни причини, които са тема на отделен анализ.

Нуждата от медийна независимост е осъзната

И тъй като сме свикнали да се сравняваме с другите, особено с Европа, нека да посочим, че в най-демократичната й част – скандинавските страни – бяха приети пакети за подпомагане на ударените от кризата медии. Да, много други европейски страни не са излезли с конкретни мерки, но пък имат по-гъвкави инструменти за икономическо подпомагане. Нуждата от медийна независимост е осъзната и далеч отвъд границите на Европа – в страни като Австралийски съюз и Нова Зеландия, които също приеха помощни пакети за медиите.

Нужни ли са свободни медии на България

В България явно свободни медии не ни трябват, или поне такъв е изводът от непрекъснатото подпомагане на други сектори и заобикалянето на този.

А независимите медии са основна опора на демокрацията. Същата онази демокрация, която извади например българския туризъм от посредственото ниво на „Балкантурист“ и го превърна в международно утвърден бизнес. Говорим за същият туризъм, който наскоро получи намаление на ДДС без да предлага нищо насреща, освен призиви да изберем българското и да спрем да се редим на опашки на гръцката граница. Помощ получават и земеделците, които и без това имат някои данъчни облекчения. За медиите – досега нито дума.

Не че и медиите не дават работа на хиляди хора. Ама продуктът им е по-различен и не се отчита в БВП. Има и особеността една част от него да не се харесва на едни, а друга – на други, но почти никога не може да се хареса на всички, защото говорим за политизираното до хипертрофия българско общество.

Хубаво, да оставим медиите без стабилни финансови интереси зад гърба си да измрат от глад. Да останат само тези, които пишат „к’вото трябва“. И после кой ще ни предупреди, когато недобросъвестни политици и/или бизнесмени се опитват да ни сложат „на пързалката“?

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!