В съвременния свят, терминът „децимация” се отнася до пълното унищожаване на местообитание, население и дори екосистема.
Но се оказва, че няколко римски генерали са въвели понятието преди много, много години. В Римската империя „децимация” означавало дисциплинарно наказание на легионите.
Децимация идва от латинското decimatio – дума образувана от decimare и decem „десет“.
СЪЩНОСТ НА БРУТАЛНОТО НАКАЗАНИЕ
Генералите разделяли легиона, съставен от около 480 души, в групи от по 10 души. После те теглели жребий по между си.
Останалите войници от легиона били принудени да го пребият до смърт с голи ръце. Те пък от своя страна били оставяни да гладуват няколко дни.
Наказанието било прилагано, независимо от ранга на войниците.
Безпощадното наказание обикновено било прилагано на войските, които проявявали неподчинение, страхливост, заговорничели или подготвяли убийството на някой от войниците, участвали в шпионски дейности, дезертьорство или когато симулирали, че са болни, за да не участват в битки.
И по стар римски обичай, „демократичната” част от тежкото наказание обхваща избирането на войника чрез „лотария”, независимо дали той се е провинил по изброените начини.
ПРИМЕРИ ЗА ДЕЦИМАЦИЯ
Първият документиран случай на децимация било записано от Тит Ливий. Тогава тираничният Апий Клавдий Сабин Инрегиленсис обвинил войниците си, че са страхлици, тъй като не успели да спечелят битката срещу италианските им съперници.
Едва 400 години по-късно Крас наредил легионите да бъдат унищожени, тъй като не успели да победят Спартак и неговите съмишленици.
Но може би най-кървавият епизод от наказанието било по време на управлението на император Максимиан децимирал Тиванския легион – християните, които били изпратени в Галия в помощ на император Максимиан. Те обаче отказали да участват в наказанието на едноверци от числото на местното население. И затова Тиванският легион бил децимиран.
Дори и след като чули бруталната присъда, войниците останали единни. Императорът останал разочарован от решението им е наредил лотарията „децимация” да продължи, докато всеки един от 6 600 войници не умре.
Днес предводителят им Маврийкий е канонизиран като светец и е считан за мъченик.
Интересен факт е, че децимацията, като форма на смъртно наказание, се използвала много рядко в късно-римската епоха.
Смята се, че чак Юлий Цезар използвал наказанието, когато 9-ти легион се изправя срещу Помпей.
Децимацията, като форма на наказание, продължила да се прилага в една или друга степен дори след Римската империя.
Един известен пример датира от 1642г., когато 90 души от 900-членната кавалерия „изтеглили късата клечка”. Австрийският крал Леополд Вилхелм бил ядосан от загубата срещу шведската армия по време на 30-годишната война.
Този път „щастливците” били определени с хвърляне на зарове.
Съвсем изненадващо, но се оказва, че примери за децимация имало и през XX век. Такива са регистрирани по време на Първата световна война (в италианската армия), Финландската гражданска война през 1918г. и по време на Втората световна война (в съветската армия).
Той бил един от най-близките приятели на Цезар, но и един от най-големите му врагове. Той е ПОМПЕЙ. Историята му вижте ТУК.
Кой е най-великият император на Римската империя вижте ТУК.
Прочетете 10 брутални факта за легионите – ТУК.
Всичко за ДРЕВЕН РИМ може да намерите ТУК.
За великите ГЛАДИАТОРИ може да прочетете ТУК.
Кой е последният велик герой на Западната Римска империя може да прочетете ТУК.
Прочетете историята на великия гладиатор Спартак – ТУК.
