Кольо Парамов
на снимката: Кольо Парамов

Кольо Парамов е български финансов експерт и политик. Завършил е „Икономическа география“, „Философия“ в СУ „Климент Охридски“ и „Международни икономически отношения“ в УНСС. Народен представител от парламентарната група на БСП в 36-то Народно събрание. Бил е зам.-директор на „Горубсо“ – Златоград и главен ревизор на БНБ. Парамов е бил и съветник на премиера Бойко Борисов.


Какво според вас е финансовото положение на България и дали сме заплашени от липсата на средства?

При тази сериозна финансова криза, която се появи през последните 14 месеца, аз мисля, че по-добро финансово положение на държавата не е възможно. Не можем да се надяваме на по-големи резултати. Благодарение на това, че България в момента има възможно най-удачния финансов министър, може да се каже, че финансовият интерес на страната ни в максимална степен е защитен.  Почти всички сектори са подчертано осигурени и възможностите на държавата да се справи с този тежък проблем, какъвто е кризата, са успешни. За мен успеха се дължи на достатъчно доброто координирано управление на общите финанси. Ние успяхме да балансираме интересите на държавата с участието в ЕС, възползвахме се и от други модели като вземане на сериозен кредит при много благоприятни условия. Аз тогава изрично подчертах, че вместо 10, трябваше да искаме 15 милиарда лева кредит, за да имаме по-добри възможности за 2021 г. Но смятам, че до края на годината ще трябва да дофинансираме някои сектори на нашата икономика. Туризмът, който ни носеше по 9,5-10% от БВП, тази година няма да скочи над 5%. Тази обща кризисна ситуация трябва да бъде подсигурена като средства.

Намаляват ли постъпленията за преки и непреки данъци в бюджета за първото тримесечие?

Ние не можем да не отбележим, че за първото тримесечие постъпленията няма да бъдат равни като предходните години като ритъм на вноски. Ще има нарушение, защото има доста сектори, които бяха лошо очертани и ковидът отне един ускорител, който можеше да помогне доста на България. За съжаление не успяха да постъпят някои сериозни инвестиции, надявахме се на сериозни външни постъпления, но те не се случиха. Ние сме във възможно най-скромния спад на икономиката.

Какво изгубихме като постъпления заради коронавируса?

Ние се надявахме на 1-1,5 млрд. евро за България, които не дойдоха. Спадът на инвестициите е очевиден факт, на който трябва да обърнем сериозно внимание. Ковидът ограничи плановете на сериозните инвестиции. Ние се надяваме все пак, че ще можем да продадем възможностите като инвестиционна база и да очертаем една по-добра перспектива. Много е трудно заради епидемията.

Какви други пречки освен епидемията отчитате?

Някои неточни и неясни перспективи, изразени от българската олигархия, също сериозно пречат. Много от живите пари бяха изнесени от чужбина, не се инвестират в страната. Аз им казвам пари с неясен произход. Това също пречи на една очертаваща се силна активност в стопанските процеси в страната.

Смятате ли, че в този период на „безвластие“ се увеличават разходите? Ето завчера например премиерът в оставка похарчи 105 млн. лева за добавки за пенсионерите.

Ние трябва да гледаме открито на тези сериозен въпрос. Нужда имаше и тя е очевадна!  Добавките към пенсиите са жизненоважни за хората. Това решение на министерски съвет е ясно и категорично. Аз се надявам, че бюджетната комисия и парламента ще погледнат сериозно на големите истини, свързани с финансите. Що се касае до другите лишения, за да се решат, трябва да стане ясно до месец и да се избистри дали ще има правителство или няма да има. Ще се похарчат ли нови 50-60 милиона за избори и кога ще бъдат тези избори? Дали ще бъдат по време на отпуските, когато хората са напуснали своите родни места и са по почивки или ще бъдат „две в едно“ избори по време на президентския вот?

Какво е най-спешното, което трябва да направи новия парламент, за да се запази стабилността на България?

Най-спешно е да се вземе решение на какви релси се поставя страната, как е обвързана тя в цялостния бюджет, колко може да се проектира за някои допълнителни дейности, свързани с епидемията, какво остава като пари и всичко онова, което го имаме като наличност, докъде ще ни стигне. Това трябва да се изясни в главите на цялата бюджетна комисия и те трябва да постигнат държавническо съгласие по въпроса. А не да се занимават с политиканстване, защото това няма да е в интерес на българските граждани! Тази тягостна политика, която започна от миналия август, политика на отхвърляне, отричане, непризнаване, ни вкара в конфликт на противоречие, което може да ни изиграе зла шега от гледна точка на перспективата на страната ни.

 

 

 

 

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!