24-часовата военна операция на Азербайджан от 19-20 септември бележи края на три десетилетия самоуправление на анклава в Нагорни Карабах и доведе до изселване на жителите му.
Окончателната победа на Баку над местните сили за сигурност промени баланса на силите в нестабилния Южен Кавказ, оставяйки несигурност за бъдещето на жителите на региона, а международните актьори се опитват да формират регионалния ред.
Въпреки че анклавът е международно признат като част от Азербайджан,
той е населен предимно от етнически арменци. През по-голямата част от постсъветския период той е бил контролиран от властите.
Жителите напускат региона, те са травмирани от боевете и продължилата месеци блокада, поддържана от Азербайджан, страхувайки се да не бъдат управлявани от правителство в Баку,
с което са водили три войни.
Те са принудени да се примирят с реалността, че никаква външна сила няма да дойде да ги спаси.
Армения прие хората, напускащи Нагорни Карабах, но не се намеси в боевете, а руските мироопазващи сили, които бяха разположени там от 2020 г., вече не се разглеждат като опора на сигурността.
С масовото изселване на жителите на Нагорни Карабах,
външните сили са оставени да се справят с шепа ключови приоритети. Що се отнася до хуманитарната сфера, държавите, които имат влияние в Баку, трябва да настояват Азербайджан да сътрудничи при предоставянето на спешна хуманитарна помощ, за да осигури безопасен изход за онези, които желаят да напуснат анклава и да защити правата на онези, които искат да останат или един ден решат да се върнат.
Баку трябва да бъде насърчен да приеме наблюдатели на ООН, които да следят как се
развива ситуацията с човешките права на място.
Що се отнася до политическите приоритети, основният е да продължи да се работи за уреждане на конфликта между Армения и Азербайджан, с надеждата да бъде предотвратен
нов конфликт в този белязан от война регион.
Споровете за междудържавната граница и търговските пътища са сред проблемите, които твърде лесно могат да прераснат във военни действия.
Освен ЕС, който вече организира среща на ниво лидери на 5 октомври, отговорност за решаване на кризата имат и всички останали участници с влияние в региона – включително САЩ, Русия и Турция, които трябва да работят за увеличаване на стимулите за дипломатическо,
а не военно разрешаване на оставащите спорни точки
между съседите от Южен Кавказ.
Нарастващото напрежение и еднодневната война
Военната победа на Азербайджан в средата на септември се основава на триумфа му във войната през 2020 г. След шест седмици битки, които приключиха през ноември същата година, Азербайджан си върна контрола върху част от Нагорни Карабах (име, останало от съветската епоха, което вече не се използва) и седем съседни територии, които беше изгубил през 90-те години, което доведе до масово изселване на етнически азербайджанци от района.
Съгласно условията на договореното с посредничеството на Русия прекратяване на огъня, арменските войски се съгласиха да напуснат региона и Москва вкара мироопазващи сили, за да държи страните на „една ръка разстояние“ една от друга и да защити 120 000 жители на региона.
Но след нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г.
нито руската армия, нито многобройните дипломатически усилия (поотделно водени от Вашингтон, Брюксел и Москва) успяха да предотвратят периодичното избухване на военни действия по новите фронтови линии между азербайджанските и арменските сили, от една страна, и азербайджанските сили и местните сили за сигурност на анклава, от друга.
В хода на три отделни ескалации по тази линия през 2022 г. – кулминацията на които беше нахлуването на Азербайджан в Армения – стратегическата позиция на Баку непрекъснато се подобряваше.
Ситуацията претърпя драматичен обрат през декември 2022 г.,
когато Азербайджан наложи нещо, което се равняваше на блокада на коридора Лачин – единственият път към Нагорни Карабах от Армения. Хуманитарните условия в анклава постоянно се влошаваха.
Дипломатическият натиск върху Баку да отвори отново коридора даде оскъдни резултати.
Тогава, в първите дни на септември, стана ясно,
че на хоризонта се задава нова война.
Официални лица в Ереван започнаха да съобщават за струпване на военни сили в няколко района по протежение на източната граница на Армения с Азербайджан. В същото време властите в Нагорни Карабах пуснаха видео, показващо азербайджански бронирани машини и камиони, които се придвижват в близост до границата.
Мисия на ЕС, изпратена да наблюдава арменската страна на границата по-рано през 2023 г., изрази загриженост за повишеното напрежение. Представители на ЕС и САЩ предприеха интензивни дипломатически совалки, за да бъдат подсигурени доставките на храна, гориво и медицински консумативи до Нагорни Карабах.
Тогава от Баку бяха получени уверения, че не планират военни действия. Според западни служители държавният секретар на САЩ
Антъни Блинкен е поставил въпроса за санкции,
ако Баку прибегне до използването на сила. Това е станало в разговор в началото на септември с президента на Азербайджан Илхам Алиев.
За момент изглеждаше, че има пробив. На 18 септември – след месеци на разочароваща дипломация, включваща рядко сътрудничество между Русия и Запада – два камиона, натоварени с хуманитарни доставки, влязоха в Нагорни Карабах.
На следващия ден обаче Азербайджан започва офанзива.
Военният напредък на Азербайджан, който се случи, точно когато световните лидери се събраха на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, предизвика осъждане от лидерите в Европа и САЩ, но техните настроения не бяха отразени.
Най-верният регионален съюзник на Баку, турският президент Реджеп Тайип Ердоган, използва своето встъпително изказване на Общото събрание, за да заяви:
Ние подкрепяме всяка стъпка, която Азербайджан предприема, за да защити своята териториална цялост“.
Русия, която беше гарант за прекратяването на огъня през 2020 г., за което посредничи, но оттогава затъна в нахлуването си в Украйна, не възпря Баку. Руските официални лица заложиха на отбранителен тон, като казаха, че Азербайджан ги е
уведомил за операцията само „минути“ преди да започне.
Но Москва също така се въздържа да осъди Баку, дори след като се появиха съобщения, че руски миротворци са загинали при артилерийски огън. От своя страна азербайджанските официални лица казаха, че няма да спрат операцията, докато тя не постигне целите си за разбиване и разоръжаване на властите – или докато последните
„не вдигнат белия флаг в знак на капитулация“.
Скоро стана ясно, че победата ще бъде бърза. След тежка бомбардировка и сухопътна офанзива, азербайджанските сили потвърдиха, че са превзели повече от 90 процента от местните въоръжени сили и са унищожили до двадесет от техните военни превозни средства, както и друга техника.
Де факто властите в Нагорни Карабах казаха, че десетки са убити в боевете, стотици ранени и десетки все още са в неизвестност, включително цивилни възрастни и деца. Когато азербайджанските сили заеха позиции на по-малко от 2 километра от Степанакерт, най-големият град в Нагорни Карабах, властите се предадоха.
Те се съгласиха да разпуснат и разоръжат местните сили като част от примирието, обявено от Баку на 20 септември. Обсадените делегати на анклава бяха ескортирани от руски миротворци, за да се срещнат с азербайджански официални лица като част от условията на тяхното предаване.
Източници, близки до преговорите, казаха на Crisis Group, че са били призовани от азербайджански служители да говорят само положително за процедурата. На 28 септември Баку си осигури наградата, която отдавна търсеше: пълната капитулация на етническите арменски лидери в Нагорни Карабах, които обявиха, че тяхното самопровъзгласило се правителство ще „престане да съществува“ до януари.
Анализът е на екип от Crisis Group.
