Реакцията на САЩ на варианта Oмикрон показва както колко голям напредък сме постигнали през последните две години, така и колко много работа ни предстои.
Когато миналия месец учените откриха силно мутиралия вариант на коронавируса Омикрон, това постави началото на една страшно позната верига от събития.
Здравните експерти проведоха мрачни пресконференции, които повдигнаха повече въпроси без отговори. Длъжностните лица наложиха забрани за пътуване, които най-вероятно бяха закъснели. Докато вариантът беше регистриран в държава след държава, останалите чакахме с нарастващо безпокойство да научим повече за заплахата, пред която сме изправени.
Същата последователност се разви преди почти две години, когато за първи път беше открит новият коронавирус SARS-CoV-2. През първите седмици на 2020 г. Съединените щати се оказаха крайно неподготвени за предстоящите предизвикателства, като се започне с най-основната задача: откриването на вируса.
„Имаше забавяне от поне два месеца, преди изобщо да успеем да установим наличието на вируса“, казва д-р Чарлз Чиу, специалист по инфекциозни болести и микробиолог в Калифорнийския университет в Сан Франциско.
„А през това време той вече се беше разпространил широко между няколко щата и от бряг до бряг.“
Тези неуспехи са добре описани в хрониките, а Омикрон е още един знак, че настоящата пандемия, която вече е отнела живота на близо 800 000 американци, не е приключила.
Но Омикрон е и генерална репетиция за следваща пандемия. Работата, която ни предстои сега – откриване, проследяване и забавяне на разпространението на заплаха за здравето, която не разбираме напълно – е същата работа, която ще бъде необходима, за да се спре бъдеща епидемия.
Аналогията не е съвършена. Когато се появи Омикрон, учените вече бяха разработили ваксини и лекарства за вируса и бяха в повишена готовност за нови варианти. Следващата пандемия може да дойде с по-малко предупреждения.
„Знаем, че има патогени, по-лоши от SARS-CoV-2, които се появяват и преоткриват и чакат своя момент, за да избухнат“, казва Рик Брайт, главен изпълнителен директор на Института за превенция на пандемиите към фондация „Рокфелер“.
Появата на Омикрон е възможност да се направи равносметка както на постигнатите успехи, така и на начините, по които все още не успяваме да ги постигнем. Това е и призив за действие: Какъвто и напредък да сме постигнали, той не е достатъчен.
Във всеки друг контекст следващата история не би била значима: На 28 ноември жител на Сан Франциско, който се почувствал леко зле, си направил тест за COVID. На следващия ден той се оказал положителен.
Това, което предизвиква тревога, е, че човекът наскоро се е върнал от Южна Африка, където новооткритият вариант Омикрон е широко разпространен. Тестовата му проба е маркирана за приоритетно геномно секвениране, което ще разкрие точния генетичен код на вируса, който е заразил пътуващия, и дали е имал мутации на Омикрон.
Чиу, микробиологът от UCSF, е избран да извърши секвенирането. Към 18:00 ч. на 30 ноември, само няколко часа след като Чиу научава за пробата, тя е доставена в лабораторията му, опакована в сух лед.
Чиу и колегите му бързо се захващат за работа. Въпреки че генерирането на пълната последователност отнема часове, учените избрали да използват техника, известна като нанопорово секвениране, която им позволила да анализират резултатите в реално време, докато процесът все още е в ход.
„С натрупването на данните успяхме да идентифицираме все повече и повече мутации“, спомня си Чиу.
Преди разсъмване той бил сигурен: това е Омикрон, първият случай, открит в Съединените щати. Не беше минала и седмица, откакто Южна Африка за първи път обяви публично съществуването на варианта.
Не можем да се борим с това, което не виждаме, а предотвратяването на следващата пандемия започва с откриването и проследяването на патогените, които ни заплашват. Поне в това отношение „сме доста по-подготвени, отколкото бяхме по това време миналата година“, казва Джоузеф Фаувър, геномен епидемиолог в Медицинския център на Университета на Небраска в Омаха.
И все пак, ако Омикрон е тест за готовността ни за неочакваното, някои експерти не са убедени, че сме го издържали. Съединените щати са изостанали от много други държави в откриването на варианта.
Националните усилия също така са неравномерни – в някои щати са секвенирани повече от 20 % от случаите на COVID, а в други – по-малко от 3 % – и е възможно да липсват определени региони или общности дори в самите щати, казаха експертите.
Страната трябва да се справи по-добре с идентифицирането на хората, за които е особено вероятно да са носители на нови варианти, смятат учените. Хората с хронични болести и тези с увредена имунна система, които му дават повече шансове да мутира, също трябва да бъдат приоритетни за секвениране, казват експертите.
„Трябва не само да секвенираме, но и да сме сигурни, че секвенираме в правилните общности и при правилните хора“, казва Джанет Робишоу, старши заместник-декан по научните изследвания в Медицинския колеж на Университета Флорида Атлантик в Бока Ратон.
И докато страни с централизирани или национализирани системи за здравеопазване, като Великобритания, могат сравнително лесно да свържат вирусните секвенции с клинични данни за пациентите, в Съединените щати това е много по-трудно. Дали пробата е от човек, който е бил в интензивното отделение, или просто си е бил вкъщи и е подсмърчал? Ваксиниран ли е бил и ако да, с коя ваксина и кога?
Много изтощени здравни служители вече напуснаха работата си, а законодателите са приели повече от 100 закона, ограничаващи правомощията на държавните и местните власти в областта на общественото здраве, установи преглед на New York Times.
Някои от проблемите, които пандемията открои са дълбоко вкоренени. Висококоординирана програма за геномно наблюдение като британската, която често е сочена за пример е мечта за САЩ.
„Имаме Балканска система на здравеопазване – т.е. тя е гигантска бъркотия“, казва Джереми Камил, експерт по вирусите в Центъра за здравни науки към Държавния университет на Луизиана в Шрийвпорт.
А готовността за пандемии не се осъществява във вакуум. Точно както по-справедливото разпределение на ваксините може да помогне за потушаването на следващия опасен вариант на ковид, предотвратяването на следващата голяма глобална епидемия ще изисква гаранции, че всяка страна разполага с ресурсите за откриване и реагиране на нови патогени.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
