Днешната акция по запечатването на офисите на в. Труд без съмнение ще остане в историята. Не само заради безспорната полулярност на изданието и на главния му редактор, но и заради петгодишното нежелание на редакцията да си плаща наема. Разбира се това нежелание е възможно само с политически протекции на бившите министри на културата Вежди Рашидов и Боил Банов. Спазването на договорите обаче е задължително за всички в държавата. Още повече, че в случая става дума за нанесени щети от над 130 хиляди лева от парите на данъкоплатците. И това едва ли има нещо общо със свободата на словото. 

Днес представители на Министерството на културата, заедно с полиция, запечатаха офисите на редакцията и иззеха сървъри. Това се случва повече от месец след като изтече законовият срок това да стане доброволно. Акцията предизвика остра реакция от страна на главния редактор Петьо Блъсков, който се обяви за гражданско неподчинение в името на свободата на словото. Тази свобода беше защитена дори от ГЕРБ по време на консултациите при президента. Всъщност това, което се случи е далеч от репресия, нарича се – неплащане на наем повече от пет години от медия, която се помещава в държавен имот, което тенденциозно е прикривано от предишното правителство срещу медиен комфорт. На фона на това възмущението на Петьо Блъсков изглежда неадекватно.

Как се стигна дотук?

Преди пет месеца служебният министър на културата Велислав Минеков кани Блъсков да освободи сградата, собственост на Министерството на културата. Това става след разкрития, че фирмата, с която е сключен договорът – „Южен кръст 2001“ не е плащала задълженията си от далечната 2015. Фирмата е отдала помещението повторно на редакцията на в. Труд, осигурявайки финансова стабилност с парите на данъкоплатците.

„Представете си, че аз ви отдавам моя апартамент под наем, по договор, без право да го преотдавате, но вместо за 1000 лв., аз ще ви го дам само за 100 лв. След това обаче вие каните в апартамента Ваш далечен роднина, но той пристига със своите домашни животни. На балкона настанява кокошки, петли, пуйки. Вътре в апартамента е неговото магаре и неговата млекодайна овца. На всичкото отгоре аз трябва да Ви охранявам безплатно, за да не стане овцата на курбан. И не само това, но Вие не си плащате и тези 100 лв., не си плащате тока, водата и отоплението“ По думите му след всичко това се прави извод „Минеков мрази животните. Той забрани на кокошките и пуйките да пеят! Забрани на магарето да реве и на овцата да блее!“, така министър Минеков илюстрива казуса преди няколко месеца от парламентарната трибуна.

Тогава той разясни,че министерството няма отношения с медията, а с фирмата „Южен кръст 2001“, като в договора е посочено, че тя няма право да отдава помещения повторно. Дори само това би могло да е основание за прекратяване на договора.

Минеков беше категоричен, че поканата за доброволно освобождаване на сградата е в интерес на Министерство на културата „независимо кой по какъв начин се е настанил и кой е търсил парламентарни услуги”. Оказва се, че помещенията са необходими на МК, защото там трябва да бъде настанен Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН).

Културното министерство посочват, че са налични редица докладни записки и покани за доброволно изпълнение още от 2016-та, подписвани от различни министри. Така и не става ясно защо през 2018 г. министър Боил Банов не подписва покана за доброволно изпълнение, въпреки изпратената докладна от финансов отдел.

За целия период сумата е над 130 хиляди лева. Заповедта за напускане на сграда е била издадена на 12 ноември и връчена на 16-и. Срокът, до който вестникът е трябвало да напусне сградата, е бил 26 ноември. След точно 10 дни аванс офисите бяга запечатани, а сървърите иззети и казусът формално приключи

Репресии и погазване на свободата на словото?

Интересно е, че в България, която е на незавидното 112 място по медийна свобода, слоганът „свобода на словото” се използва хаотично и безотговорно. В казуса с в. Труд, единственото, което е погазено, е интересът на българските данъкоплатци, както и на българската журналистика. Защото няма как да претендираш, че си свободна медия, която работи на свободния пазар с жестоката конкуренция в малка България, ако си успял за 5 години да спестиш 130 хиляди лева, поддържайки офис в представителна, историческа сграда, без да плащаш за това. Това не е честна конкуренция. Разбира се, няма безплатен обяд. Цената на този комфорт е съответно осигуряване на медиен комфорт на бившите управляващи от ГЕРБ. Техните два министри Вежди Рашидов и Боил Банов небрежно са си затваряли очите по този казус и нито един път не са потърсили сметка за теча на държавни средства.

Интересно е, че именно представители на ГЕРБ днес за пореден път подвигнаха въпроса с офисите на вестника. И то не къде да е, а на най-високо институционално ниво – по време на консултациите при президента за съставяне на правителство. Което не е времето, нито мястото за решаване на такива казуси. Десислава Атанасова отново използва думи като репресии и реванизъм. Обясни го с критични статии към служебния кабинет. Но именно министър от служебния кабинет с няколко месеца мандат се оказа, че има повече воля да защити държавния интерес от цялото правителство на ГЕРБ с няколко министри на поста за няколко години.

Румен Радев подчерта, че няма отношение към изпълнителната власт и дори даде безплатен съвет към ГЕРБ – да подпомогнат финансово в. Труд като му платят задълженията. Но от партията не се задовлиха с този отговори и дори поискаха извънредно заседание на Народното събрание заради този частен казус.

Никоя от страните не трябва да забравя, че основно правило на отношенията между държавата и фирмите, е те да се базират на пазарен принцип. Обратното означава, че всички данъкоплатци ще заплащат от собствения си джоб за търговска медия. Нещо, което е абсурдно. Що се отанася до независимата журналистика – тя е така само, ако седи достатъчно далеч от силните на деня, не само морално, но и финансово.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!