Могъщият Флавий Стилихон е може би последният велик войн на Западната Римска империя.

Докато неговите съвременици мързелували и се отдавали на ядене, пиене и жени, той се опитвал да докаже, че кръвта на великите римски войни все още тече във вените на войниците.

Стилихон бързо преминал през кадровата стълбичка – той бил един от най-доверените охранители на императора, оженил се за дъщеря му и поел управлението на всички римски въоръжени сили.

Целта му била да защитава Вечния град от варварските нашественици. Стилихон успял два пъти да отблъсне нападенията, въпреки че армията му не била достатъчно финансирана, а била по-малобройна от вражеската.

В историята за Стилихон пише, че е последният велик войн на Рим, а трагичната му смърт бележи края на Западната империя.

РАННИ ГОДИНИ

Флавий Стилихон се е родил в Германия около 365г. Не знаем много за ранните му години, защото по онова време не било прието да се водят записки за деца, които не са от известни и богати семейства. Знаем само, че майка му била римлянка, а баща му бил вандал (племе немски варвари).

Въпреки това, бащата на Стилихон постъпил на служба в римската армия и получил римско гражданство.

Стилихон

Щом малкият Стилихон пораснал, той незабавно се присъединил към военните. Бил страхотен стрелец, брилянтен конник и ловък боец. Освен всичко това, младият мъж бил изключително харизматичен и умен.

По онова време било широко разпространено богатите войници да плащат, за да се издигнат в службата. Стилихон обаче не приемал подобни „незаслужени дарове” – той държал да бъде повишен заради заслугите си, а не поради някакви други съображения.

Стилихон

Исторически сведения за младия римлянин се появяват за първи път от 383г. Именно тогава той бил избран за личен охранител на император Теодосий (превърнал се в последния император, управлявал и Източната, и Западната половина на империята едновременно).

НА СЛУЖБА ПРИ ИМПЕРАТОРА

Владетелят изпратил войника като пратеник до двора на персийския шах Шапур III, за да преговаря за мирно споразумение, засягащо подялбата на Армения.

Стилихон се завърнал триумфално в Константинопол и заради успешния край на преговорите бил повишен във военачалник. Като такъв бил натоварен със задачата да защитава империята от атаките на вестготите.

Императорът осъзнал, че Стилихон е ценен съюзник и решил да се свърже с него, омъжвайки дъщеря си Серена за младия войник.

Стилихон

Принцесата била изключително хитра и се прочула с дипломатическите си способности. Тя дори защитила съпруга си от машинациите на враговете му. Нейните задкулисни политически игрички се превърнали в една от основните причини Стилихон да остане жив в момент, в който най-могъщите мъже в империята били отслабени.

Той продължил да се издига в армията и скоро командвал личната охрана на императора. През 394г. по време на битката при Фригиду ръководил значителна част от римските войници.

За да открият атаката, командирът изпратил „варварската пехота”, която била буквално разгромена. Оказало се, че това била целта на Стилихон – докато противниците били заети да избиват варварите, римските войници, под командването на Стилихон, обградили врага. В крайна сметка, битката била спечелена от младия римски войник, а командирът на противниците – братът на император Теодосий – бил убит на бойното поле.

ЗАГОВОР

Година по-късно император Теодосий също умрял и оставил двамата си невръстни синове да управляват, разделяйки империята на две – Източна и Западна.

Тъй като момчетата не били достатъчно големи да управляват, Стилихон бил изпратен да помага на владетеля на Западната част, а на Изток бил командирован Руфин – може би най-големият враг на Стилихон.

Първото предизвикателство за нашия герой като министър на отбраната дошло малко след като поел поста.

Стилихон

Хуните упражнявали голям натиск върху вестготите, живеещи край Дунав в Долна Мизия.

Скоро Аларих бил провъзгласен за крал на хуните и решил да наруши договора си с Рим  и нападнал Тракия.

Победилата при Фригиду армия била все още събрана и Стилихон я повел срещу войските на Аларих.

Войската била съставена от бойци от двете половини на империята. Сраженията с хуните пък се провеждали в Източната половина на Рим. Това обаче не попречило на Руфин да отзове източните формации в Константинопол.

Стилихон се подчинил на заповедта и отпратил източните части, оставайки твърде слаб, за да може да се противопостави на Аларих.

Триумфът на Руфин обаче не продължил дълго, тъй като още при пристигането си в Константинопол, войниците го убили.

Стилихон

След смъртта на Флавий Руфин, бил пуснат слухът, че не кой да е, а Стилихон е планирал убийството му.

Въпреки успехите си на бойното поле и доказаната лоялност към императора, Стилихон избягал в манастир и отказал да се защитава от клеветническата кампания срещу него. Не след дълго бил арестуван и екзекутиран от генерал Хераклиан, който наследил неговото имущество.

Последвали масови безредици, при които хиляди „варварски” жени и деца били убити от римляните.

ИСТОРИЧЕСКИ СПОРОВЕ

Спорът и до днес е дали действията на Стилихон са били продиктувани от лоялността му към Рим и императора или от лични интереси.

Много историци твърдят, че основната му цел била да се противопостави на сина на Теодосий за императорския престол.

Тази теория обяснява почти непрекъснатата му борба с Руфин, неговият източен еквивалент.

Стилихон

Друга проблемна тема била битката с Аларих в Македония. Стилихон можел да е планирал да завоюва провинция Далмация за Запада, дори при положение, че войските, които използвал, за да победи, са от Изток.

Отстъпена на Изтока след катастрофата при Адрианопол, тя е богата е населена провинция, изкушаваща придобивка за Стилихон. Независимо дали това е истина или не, страхът от него може да обясни защо Руфин убеждава Аркадий да изиска завръщането на войските му, когто победата изглежда неминуема.

Във всеки случай, веднъж щом Рим дава на Аларих титла в знак на предложение за мир, Стилихон станал мишена на дворцови интриги в Константинопол, било поради непопулярност или очевидна амбиция.

Това е главната причина, поради която екзекуцията на Стилихон в крайна сметка се струва правдоподобна на Хонорий; Аларих е съюзник на Рим, а не негов враг. Оттук нататък присъствието на Стилихон не е потребно на Хонорий на този етап.

 

Още за ДРЕВЕН РИМ може да намерите ТУК.

За великите ГЛАДИАТОРИ може да прочетете ТУК.

За още любопитни новини харесайте страницата ни във Фейсбук.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!